Катедра ХАД и ХМ

Кратка история на Висшето техническо образование в България

Въпросът за висшето техническо образование в България възниква със завещаните от Евлоги Георгиев - 6 милиона златни лева, "от дохода на които да се основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, което да носи името "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово".
Повече от 50 години продължава спорът дали, в съгласие със завещанието, да се основе отделно висше техническо училище или техническото образование да се включи към физико-математическия факултет на Университета. Особено се засилват привържениците на първото схващане след организирането на българските инженери и архитекти през 1891 г в дружеството (БИА).
Със Закона за народното просвещение от 1921 г., Университетът се попълва с нови факултети. Тогава се създава, но само по документи, отделно Висше техническо училище за приложни знания "Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово".
През 1941 г. министрите на Обществените сгради, пътищата и благоустройството (ОСПБ) и на Народното просвещение внасят проектозакон в Народното събрание, с който се основава Висше техническо училище. Този закон е приет и е публикуван в Държавен вестник на 12 юни 1941 г. С Показания Указ се утвърждава приетия закон. Основаното ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ (ВТУ) в София се управлява от Академичен съвет, под надзора на Министерството на народното просвещение.
Министерският съвет назначава тричленна "нарочна" комисия с председател д-р инж. Ю. Данчов и членове: декана на Физико-математическия факултет проф. Л. Чакалов и Главния директор на Министерството на ОСПБ инж. Ив. Ранков, която да подготви откриването на ВТУ.
По предложение на Нарочната комисия, Министърът на ОСПБ е предоставил незавършеното още северно крило (на бул. "Драган Цанков") на средното техническо училище за нуждите на ВТУ. То е било достроено и надстроено. Обзаведена е лаборатория по физика; започнало е уреждането на техническа библиотека. Осигурено е ползването на допълнителни помещения в лабораториите на Университета на ул. "Московска" и в Агрономическия факултет, разположен също на бул. "Драган Цанков".
6 октомври 1942 г. Висшето техническо училище отваря врати на бул. "Драган Цанков" (старата сграда на днешния УАСГ) за започване на първата учебна година 1942/43 г. До края на Втората световна война не се обучават машинни и електроинженери.
4 октомври1944 г. Започват редовни учебни занятия със 700 студенти на ВТУ - София.
Ноември 1944 г. На конференция на МНП, с участието на новосформираното ръководство на Съюза на българските инженери и архитекти, се обсъждат възможностите за по-бързото откриване на машинно-технологически факултет към ВТУ.
5 април 1945 г. С Регентски указ №66/22.03.1945 е обнародвана Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за Висшето техническо училище. ВТУ се подразделя на два факултета; Строително-архитектурен и Машинно-електротехнологически.
24 октомври 1945 г. Обнародвана е Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за ВТУ с изменението и допълнението му от 5 април 1945 г. Държавното висше техническо училище получава наименование ДЪРЖАВНА ПОЛИТЕХНИКА със седалище в София. Държавната политехника се подразделя на два факултета - строително-архитектурен и машинно-технологичен. (Тази дата се смята за рожденна на Техническия университет.)
Строително-архитектурният факултет е с отдели: Строително инженерство; Архитектура; Земемерно инженерство; Културинженерство.
Машинно- технологичният факултет е с отдели: Машинно инженерство; Електроинженерство; Индустриална химия. Предстои да се открие Минно инженерство.
1 октомври 1946 г. В Държавната политехника е открита новата 1946-47 г. Общият брой на студентите, приети само в Машинния факултет, е 299 души. Продължава приемането на завърнали се от висши технически училища в чужбина студенти и на прехвърлени от строителния факултет.
1946 г. Кабинетите на Машинно-технологичния факултет се изместват от ул Драган Цанков в сградата на Българското инженерно-архитектурно дружество(БИАД).
1946 г. Създадена е катедра "Хидравлични Машини".
септември 1947 г. За учебната 1947-48 г. в Машинния факултет са приети общо 285 студенти. В отдел машинно инженерство - 161 и в отдел електроинженерство - 124 души.
1947 г. Създадена е катедра "Хидроаеродинамика".
Лятото на 1949 г. Теренът около бившата Държавна печатница (Монетния двор), разрушена от бомбардировките над София, 1944г. се разчиства от студенти и започва строежът на новата сграда. В началото на 1952 г. тя се открива официално. Записаните студенти през учебната 1949-50 г. в Машинния факултет вече са 868 души. Общият брой на студентите от първи до четвърти курс е 2957.
10 юни 1953 г. Президиумът на Народното събрание, въз основа на член 35 т. 5 от Конституцията на Народна република България, чл. 5 буква "а" от Закона за Президиума на Народното събрание и чл. 2 ал. 2 от ЗВО издава УКАЗ №231 за разделяне на Държавната политехника "Сталин" - София на 4 висши самостоятелни висши учебни заведения: Инженерно-строителен институт, Машинно-електротехнически институт, Химикотехнологически и металургически институт и Минно-геоложки институт.
1953-54 учебна година От зимния семестър на 1953/54 учебна година Машинно-електротехническият институт започва своята самостоятелна дейност като висше учебно заведение в България.
20 декември 1953 г. Над сградата на Машинно-електротехническия институт при паметника Левски е издигната 20-метрова предавателна телевизионна антена. Построени и пуснати в действие са 2 предавателя - за изображение и звук, при което заработват съгласувано повече от 150 специализирани радиолампи.
1 май 1954 г. Осъществено е първото телевизионно предаване у нас. Образът и звукът се приемат от телевизионен приемник, поставен в кабинета на ректора, намиращ се на противоположната спрямо предавателя страна на сградата. От проведените опити се установява, че мощността на предавателя е достатъчна да покрие района на София.
29 май 1956 г. Първата в МЕИ защита на кандидатска дисертация е на бъдещия преподавател в катедра "Хидроаеродинамика"- инж. Любен Янакиев Панов

Любен Панов. Той успешно защитава своя труд (к.т.н.) на тема "Потенциално течение около симетричен крилен профил".
10 октомври 1959 г. Започва издаването на вестника на института - "Технически авангард" (ТА) като последовател на вестник "Политехник". Първи главен редактор на вестника е доц. Янко Михайлов - също преподавател от катедра "Хидроаеродинамика".
1963г. Машинно - електротехническият институт институт е преименуван на Висш машинно - електротехнически институт.
1962-1965г. Сградата на бивша казарма в квартал "Дървеница" е отстъпена и се използва като първи учебен блок и Ректорат на МЕИ

Първи блок - 1966 г. Натиснете за по-голям размер.. Към същата сграда, под ръководството на тогавашния ректор - проф. Г. Брадистилов, са достроени четирите учебни зали, разположени пред фасадата.
1965-1968г. Построен е втори учебен корпус

Строителството на втори блок - 1966 г. Натиснете за по- голям размер., където през 1969 г. е преместена и катедра "Хидроаеродинамика".
21 юли 1995 г. С решение на 37-то народно събрание, ТУ-София получава статута си на университет.
Изменението в броя и наименованието на факултетите може да се види тук

Натиснете за по- голям размер..

2. Кратка история на Катедра "Хидроаеродинамика и хидравлични машини"

Катедра "Хидроаеродинамика и хидравлични машини" (ХАД и ХМ), в настоящия си вид съществува от 1997 година, когато с решение на Академичния съвет са обединени отделните дотогава катедри "Хидроаеродинамика" (ХАД) и "Хидравлични машини"(ХМ). Катедра "Хидравлични машини" е създадена през учебната 1945/46 г., а катедра "Хидроаеродинамика" е създадена около една година по- късно - в 1947 година.
За пръв ръководител на катедра "Хидравлични машини" е назначен професор Васил Геров. Той работи заедно с Минчо Попов, който тогава (1946г.) е доцент в същата катедра. Година по- късно Минчо Попов е назначен за ръководител на новосъздадената катедра "Хидроаеродинамика". В началото на съществуването на двете, отделни тогава катедри, занятията се водят в старата сграда на Политехниката, лаборатории и зали на Софийски университет и зали на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД).
Същинското развитие на лабораторната база на катедрите ХАД и ХМ започва след завършването на строежа на сградата, разположена до паметника на Васил Левски.

катедра "ХИДРАВЛИЧНИ МАШИНИ"

Развитие на лабораторната база

Период – преди преместването на лабораториите от сградата на паметника на В. Левски във втори и единадесети блокове на кв. Дървеница.

Развитието на лабораторната база започва, като под ръководството на проф. В. Геров тогавашните асистенти инж. П. Златарев и инж. М. Константинов проектират голямата Лаборатория по лопатъчни хидравлични и пневматични машини (турбомашини).

Лаборатория по хидравлични и пневматични машини - 1959 г. Натиснете за по-голям размер. Тази лаборатория e една от тогавашните забележителности на Техническия университет, разположена на 900 кв. метра площ и на три строителни нива (етажа). В периода 1957 – 1961 г. в лабораторията са монтирани последователно следните стендове, хоризонтална спирална Францисова турбина, хоризонтална котелна Францисова турбина, хоризонтална Пелтонова турбина, центробежна помпа за ниско налягане, центробежна помпа за високо налягане, двойновтичаща центробежна помпа, Капланова помпа, центробежен вентилатор, осов вентилатор.
При пускането в действие на някои от тези стендове участва и гл. ас. Н. Москов (тогава инженер към катедрата). По-късно е изграден и стенд за определяне на четириквадрантна характеристика на обратима турбомашина. През 70-те и 80-те години някои от тези стендове са демонтирани и на тяхно място са изградени нови. В края на съществуването на тази първа лаборатория, тя помещава в себе си 3 обособени лаборатории със следните стендове:
Лаборатория "Водни турбини и хидроенергийни системи"
1. Вертикална Францисова турбина – 1978 – проф. Г. Грозев, доц. В. Обретенов
2. Вертикална Пелтонова турбина – 1982 – проф. Г. Грозев, доц. В. Обретенов
3. Хоризонтална Францисова турбина – 1985 – проф. Г. Грозев, доц. В. Обретенов
4. Двукратна турбина – 1987 – доц. В. Обретенов
5. Изпитване на направляващи апарати на Пелтонови турбини – 1990 – доц. В. Обретенов
6. Изпитване на затворни органи – 1968 – доц. П. Радулов, доц. В. Кичев
Лаборатория "Турбопомпи и вентилатори"
1. Двойновтичаща помпа – 1957 – проф. В. Геров
2. Центробежна помпа с променлива честота на въртене – 1959 – проф. В. Геров
3. Центробежен вентилатор – 1960 –проф. В. Геров
4. Двойновтичаща помпа "Малък Преславец" – 1966 – проф. В. Геров, проф. Г. Грозев, доц. Б. Драганов
5. Центробежна помпа с постоянна честота на въртене – 1978 – проф. В. Геров проф. Г. Грозев
6. Диагонална помпа – 1975 – доц. П. Златарев
7. Кавитационни изпитвания на центробежни помпи – 1992 – гл. ас. И. Дуков
8. Центробежен вентилатор II – 1993 – доц. М. Лазаров, гл. ас. О. Бекриев
Лаборатория "Специални помпи"
1. Вихрова помпа I – 1976 – доц. М. Лазаров, доц. В. Обретенов
2. Водоструйна помпа – 1976/87 – доц. В. Обретенов
3. Черпакова помпа – 1978 – проф. Г. Грозев, доц. В. Обретенов
4. Високооборотна центробежна помпа – 1978 – проф. Г. Грозев, доц. В. Обретенов
5. Вихрова вакуумпомпа – 1970 – проф. Г. Грозев, доц. В. Обретенов
6. Шламови помпи – 1985 – проф. Г. Грозев, доц. М. Лазаров
7. Изпитване на помпи за ненютонови течности – 1992 – проф. Г. Грозев
8. Вихрова помпа II – 1995 – доц. М. Лазаров, гл. ас. О. Бекриев
Лабораторията по "Обемни хидравлични машини" започва да се изгражда през 1958 г, със създаването на стенда "Бутална помпа" от проф. Д. Вълков. През 1975 г. е инсталиран стенд "Подвижна компресорна станция" от проф. Д. Вълков, доц. В. Кичев и гл. ас. С. Симов. По-късно в тази лаборатория са създадени нови стендове от гл. ас. С. Симов; "Дозиращи помпи" (1982) и "Обезвъздушители" (1995).
След 1976 г. доц. В. Кичев развива Лаборатория по хидравлични и пневматични измервания".
Лабораторията по "Хидро- и пневмозадвижване и управление" започва да се организира през 1962 г. с проектирането и изграждането на стенд "Зъбна помпа" от гл. ас. Н. Москов. По-късно са създадени още няколко стенда за изпитване на обемни ротационни помпи и хидродвигатели. Към края на съществуването на лабораторната база на катедрата в сградата до паметника на В. Левски, лабораторията по "Хидро- и пневмозодвижване и управление" включваше следните стендове:
1. Зъбна помпа – 1963 – гл. ас. Н. Москов
2. Бутална радиална помпа – 1965 – гл. ас. Ст. Бошнаков
3. Пластинкова помпа – 1969 – гл. ас. Н. Москов
4. Изпитване хидравлични елементи и системи – 1977 – гл. ас. Н. Москов, гл. ас. Ст. Бошнаков, гл. ас. К. Герджиков, доц. Ст. Лазаров
5. Електрокарна уредба – 1981 – доц. В. Бунджулов, гл. ас. Н. Москов, доц. Ст. Лазаров
6. Изпитване на хидравлични системи – 1982 – доц. М. Комитовски, н.с. К. Герджиков, гл.ас. А. Троянов, доц. И. Ангелов
7. Ротационни обемни машини – 1982 – гл. ас. Н. Москов
8. Хидравлични сервоклапани – 1986 – доц. М. Комитовски, доц. Ст. Лазаров, доц. Ал. Кръстанов
9. Изпитване на модулни хидравлични елементи – 1988 – гл. ас. И. Ангелов
10. Хидродвигатели и турбопредаватели – 1996 – гл. ас. А. Троянов гл. ас. Н. Москов
Лабораторията по "Регулиране и автоматика" се организира от доц. Б. Драганов и гл. ас. Ст. Бошнаков от 1972 г. и включва 4 стенда за определяне на статични и динамични характеристики на пневмоелементи и системи.
През 1978 г., е открита ОНИЛ (Отраслова научно-изследователска лаборатория "Хидравлични системи за задвижване и управление") към катедрата, която развива сериозна изследователска и инженерингова дейност в своето направление.

катедра "ХИДРОАЕРОДИНАМИКА"

Развитие на лабораторната база

Създаването на катедрата е свързано с откриването през 1945 г. на Машинно-технологичен факултет към Държавното висше техническо училище, преименувано впоследствие на Държавна политехника "Сталин", а от 1953 г. - ВМЕИ "В. И. ЛЕНИН". Пръв ръководител на катедрата е доцент Минчо Попов, хабилитиран през 1946 г. в катедра "Хидравлични машини". Званието професор получава през 1950 г.
През 1947/48 г. М.Попов чете курс по "Хидроаеродинамика" пред първия випуск на студентите по машинно инженерство в сградата на ДПТУ /днес ВИАС/. Катедрата не разполага с материална база семинарни упражнения се водят от асистентите инж. Борис Кирилов Попов от кат."Машинни елементи" /впоследствие професор от ВХТИ, понастоящем пенсионер/ и инж. Димитър Славчев Вълков от кат. "Хидравлични машини" /от 1969 г. професор/ и за кратко време от инж. Николай Йонков Колев, който през 1950 г. започва работа в новооснованата катедра "Самолетостроене".
През 1948 г. за първи редовен асистент е назначен инж. Иван Петков Недялков /първият дипломирал се в България машинен инженер/, който през 1952 г. постъпва на работа в друго звено.
През същата 1952 г. за редовни асистенти са назначени - инженер Емануил Лазаров Чичов и инж. Венцеслав Христов Маджирски, а като редовен аспирант постъпва инж. Любен Янакиев Панов.
При основаването си катедрата разполага в запазената част на бившата Държавна печатница само с един кабинет и малко помещение, което се използва за работилница и лаборатория. До 1952 г. чрез лични връзки на проф. Попов са доставени някои лабораторни уреди, с които се правят демонстрации при лекциите. През това време кръжочниците от третия випуск на специалността "Самолетостроене" построяват учебен аеродинамичен канал, който чрез някои подобрения, направени през 1953 г. и до днес служи при лабораторните упражнения.
В новопостроеното крило на сградата при пам. "Левски" катедрата разполага вече с два кабинета, една значително по-голяма лаборатория /зала 302/ и още едно помещение - "трезора" (старата - неразрушена от бомбардировките част на сградата на Държавната печатница, която е била и монетен двор).
През учебната 1952/53 г. в учебната работа са включени за пръв път занятия с изработени в катедрата стендове за основни лабораторни упражнения, някои от които, съответно усъвършенствани, се използват и понастоящем. От уч. 1952/53 г. последователно започват да се включват лабораторни упражнения по измерване на скорости, дебитомери, фотографиране на теченията, истински вихър, вискозиметри, електрохидродинамична аналогия, определяне коефициентите на линейно и местно съпротивление, характеристика на вентилатор и др.
През 1954 г. катедрата се обединява със съществуващата от 1947 г. катедра "САМОЛЕТОСТРОЕНЕ" и се нарича "ХИДРОАЕРОДИНАМИКА И АВИАЦИОННА ТЕХНИКА". Съставът на катедрата от 4 човека /вкл. асп. Панов/ се увеличава с още четири души - проф. Цветан Лазаров Лазаров, доц. Борис Христов Стоянов, ас. Христо Савов Николов /доцент от 1963 г./ и ас. Николай Йонков Колев /доцент от 1967 г./
Материалната база се увеличава с още два кабинета и зала за упражнения, която обслужва дисциплините по авиационна техника. През този период колективът на катедрата проектира и построява по-голям аеродинамичен канал и трикомпонентна механична везна за него. Тези съоръжения, предназначени за основна лабораторна база към дисциплината "Опитна аеродинамика" са монтирани тогава в "трезора" От 1956 г. тези съоръжения са пуснати в действие. Впоследствие този канал е пренесен в халето на блок 2, като се съоръжава със съвременен променливотоков двигател с безстепенно регулиране.
В 1959 г. специалността "Самолетостроене" е закрита и катедрата възобновява първоначалното си название, което запазва до 1998 г. Проф. Лазаров остава в катедрата, доц. Стоянов и ас. Колев преминават към катедра "Съпромат", а ас. Христо Савов - в катедра "Двигатели с вътрешно горене".
Катедра "Хидроеродинамика" се пренася като лаборатории и кабинети в сградата на Втори блок на Техническия университет още през 1969 г. Това дава възможност за изграждане на изследователските и учебни стендове в обширни помещения на съвременно ниво.
Впоследствие и главно след преместването в Дървеница, някои от упражненията отпадат и на тяхно място се включват други, като напр. опит на Рейнолдс, демонстрация и лабораторна работа по кавитационни явления, изследване на граничен слой по плоска пластина, определяне коефициента на съпротивление на обтечено тяло и др.
От 1975 г. катедрата има газодинамичен канал, основна заслуга за построяването на който имат К. Варсамов и Г. Генчев.
Дейността в направлението "Математично и числено моделиране в приложни области на теоретичната хидродинамика" с ръководител проф. д.т.н. Кирил Варсамов е била насочена основно към хидравлични и пневматични турбомашини (помпи, вентилатори, ветрогенератори), гребни винтове, включително комплект гребен винт-дюза, водометни движители и пропулсия. В резултат на тази дейност са създадени диагонална помпа за водометен движител с хидравличен кпд 89% центробежни помпи и вентилатори със съставни лопатки и движителни комплекси "гребен винт-дюза".
Дейността в направлението "Двуфазни турбулентни течения" с ръководител проф. д.т.н. Иван Антонов е насочена основно към създаване на математически модели на неизотермични двуфазни турбулентни струи. В резултат на тази дейност са създадени двуфлуидни модели на двуфазни турбулентни струи и са създадени и внедрени в практиката дюзови разпръскващи устройства.
Дейността в направлението "Турбулентни течения в топло и масообменни процеси" с ръководител проф. д.т.н. Петър Станков е насочена основно към: математическо моделиране и експериментално изследване на тримерни турбулентни струйни течения; математическо моделиране и компютърно симулиране на турбулентно горене в индустриални котли; математическо моделиране и компютърно симулиране ва аеродинамиката на вентилирани помещения и оценка на топлинния комфорт на базата както на числени резултати, така и на измерени параметри; измерване на аеродинамични величини, еталониране и проверка на уреди за измерване на скорост в рамките на съществуващата към катедрата лаборатория. В резултат на тази дейност са създадени софтуерни пакети за компютърно симулиране на сложни течения в топло и масообменни процеси, горивни процеси и вентилация на помещения.
Понастоящем направлението "Хидроаеродинамика" на катедра "ХАД и ХМ" разполага с 3 лаборатории за научноизследователска работа, съоръжени съответно с аеродинамичен канал, газодинамичен канал, стендове за изследване на вентилатори, струйни течения и турбулентност на теченията.
От 1982 г. направлението разполага и с изчислителен център, който непрекъснато се обновява като хардуер и като програмно осигуряване за моделиране на флуидни течения при различни начални и гранични условия.

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

ХИДРОАЕРОДИНАМИКА И ХИДРАВЛИЧНИ МАШИНИ

Кратка история на Висшето техническо образование в България

2. Кратка история на Катедра "Хидроаеродинамика и хидравлични машини"

катедра "ХИДРАВЛИЧНИ МАШИНИ"

Развитие на лабораторната база

катедра "ХИДРОАЕРОДИНАМИКА"

Развитие на лабораторната база


Държавната печатница - поглед откъм храма "Св. Ал. Невски". Паметникът на В. Левски се вижда вляво.	Държ. печатница след англо - американските бомбардировки - януари 1944 г.