М. Константинов

проф. д-р Михаил Спиров Константинов

(22.03.1921, София - 08.04.1991)

Образование и кариера

Завършва Държавна политехника - София през 1949. Професионалната си дейност започва в Държавна политехника като асистент по машинна динамика в кат. „Хидр. машини” (1950) и в кат. „Машинни елементи”. Избран за доцент (1962), професор по ТММ в кат. ТММ (1974). Първи ръководител на кат. ТММ. Създава: ЦНИЛ МАНРО и Висшата следдипломна школа по роботика във ВМЕИ-София и секцията „Роботика и мехатроника” в Института по механика-БАН. Зам.-директор и директор на НИЦР – ВМЕИ - София. Основател на кат. „Робототехника” и ръководител (1984-86). Професор във ВМЕИ – ИПф -Сливен, кат. „Машинознание” (1986). Ръководител секция по уредостроене и роботика към БАН. Председател на комисия при ВАК по технически науки.

Научни интереси и проекти

Основни области:
структурна теория на механизмите, кинематика на, промишлени роботи, проектиране и оптимизации на машините, мехатроника. Основоположник на научната школа по ТММ, роботика и мехатроника в България. Председател на Нац. секция по ТММ и роботика. Председател на нац. метод. обединение по ТММ. Председател на СНС по динамика, якост и надеждност на машините. Създава Международна федерация по теория на машините и механизмите (IFToMM), първи генерален секретар, вицепрезидент (80-те години). Организатор на межд. симпозиум СЕМЕМАТРО-75 и 82 на международни школи ПРАКТРО. Национален координатор по роботика в ISIR.

Брой публикации - Автор на над 350 научни публикации, 15 учебни издания и 40 изобретения в областта на вълнови предавки, манипулатори и хващачи. Учебни издания: „ТММ” (1959, 1964, 1978, 1980, в съавт.). Често цитиран автор, получава многобройни отзиви за дейността си - Directors of Robotics International of SME Chicago (1983).

Инженеринг, проектиране

Участва и ръководи над 40 научноизследователски проекта.

Награди:

„Орден за храброст” II степен от Отечествената война; орден „Св.св. Кирил и Методий”
Заслужил деятел на техниката (1980); златна значка „Проф. Асен Златаров” (1992).

Всички права запазени, 2012-2021 г., катедра ХАД и ХМ